Накратко: Столична община избра ОББ за половината от новия си инвестиционен заем – 183,5 млн. евро от общо 367 млн. евро за нов градски транспорт и ремонти на булеварди. Заемът увеличава дълга на града с над 80%, а лихвените условия на победилата оферта все още не са публични.
Какво се случи
На 28 октомври 2026 г. Столична община обяви класирането в процедурата за избор на търговска банка за инвестиционен заем до 183,5 млн. евро. Първа е Обединена българска банка със 100 точки, следвана от „Юробанк България“ (Пощенска банка) с 94,2 точки и „УниКредит Булбанк“ с 92,5 точки. И трите банки са предложили пълната сума. Със заповед от същия ден кметът Васил Терзиев утвърди класирането и възложи на заместник-кмета по финансите Георги Клисурски да води преговорите с ОББ. Проектът на договор трябва да мине през Столичния общински съвет (СОС), преди да бъде подписан.
Това е втората половина на рамката, която СОС одобри на 10 септември 2026 г.: общински дълг до 367 млн. евро, разделен на две равни части – до 183,5 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и до 183,5 млн. евро от търговска банка. Решението мина с 45 гласа „за“. Подкрепиха го ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС, БСП и „Спаси София“. „Възраждане“ гласува против, а „Синя София“ и част от независимите се въздържаха.
Условията, заложени от общината, са: срок поне 15 години, усвояване на траншове за поне 3 години, гратисен период за главницата поне 3 години, плаваща лихва не по-висока от 6-месечния EURIBOR плюс 1,1 процентни пункта и такси до 0,25% от главницата. Заемът е без обезпечение и ще се връща от бъдещите приходи на общината.
Според общината около 177 млн. евро ще отидат за превозни средства – до 200 автобуса, 50 електробуса, 75 тролейбуса и до 20 трамвая. Близо 190 млн. евро са предвидени за улици, булеварди, релсов път и тротоари. В списъка са бул. „Пенчо Славейков“, „Източна тангента“, пробивът на бул. „Илиянци“, бул. „Рожен“, „Джеймс Баучер“, „Св. Климент Охридски“, „Копенхаген“, „Хенрик Ибсен“, трамвайното трасе по бул. „Христо Ботев“, разширението на „Ломско шосе“ и 40 млн. евро за тротоари и достъпна среда.
Къде е проблемът
Цената на парите още не се знае. Общината определи предложените условия като „атрактивни“, но не публикува лихвената надбавка, таксите и срока, които ОББ е предложила. Не е публикувана и разбивката на точките. Цената на финансирането носи до 55 от 100 точки, срокът – до 25, а размерът на ангажимента и предсрочното погасяване – по 10. Банката с максималните 100 точки очевидно е предложила най-добрите условия. Гражданите обаче не могат да проверят колко по-добри са те от тавана „EURIBOR + 1,1%“ и колко ще струва заемът за 15 години, докато договорът не стигне до СОС.
Дългът расте рязко. Според отчетните данни, цитирани от „Сега“, дългът на Столична община в края на 2025 г. е 874,66 млн. лв., или около 447,2 млн. евро. Новите 367 млн. евро са равни на 82% от тази сума. Администрацията изтъква, че разходите за обслужване на дълга ще достигнат връх от 9,72% от собствените приходи и изравнителната субсидия през 2029 г. Това е под законовия таван от 15%. Тези изчисления обаче стъпват на допускания за бъдещите приходи и лихви. При плаваща лихва всеки процентен пункт повече по 367 млн. евро означава около 3,7 млн. евро допълнителна годишна лихва след пълното усвояване.
Цифрите в публичните съобщения се разминават. През септември общината говореше за над 22 км улици, 7 км релсов път и около 500 хил. кв. м тротоари. В по-ранни представяния бяха посочени 20 булеварда, 10 км релсов път и 400 хил. кв. м тротоари. Сега се говори за 19 инфраструктурни проекта. Това не означава непременно нещо нередно, защото програмите се прецизират. Подсказва обаче, че липсва един публичен, постоянно актуализиран списък с обектите, сумите и сроковете, по който жителите да следят изпълнението.
Транспортът и заемът не се покриват напълно. На 27 октомври заместник-кметът по транспорта Иван Николов обяви целта до 2030 г. целият наземен градски транспорт да е нископодов и климатизиран. По неговите данни трябва да бъдат подменени 90 трамвая, а финансиране е осигурено за около 20. Процедурата за около 200 превозни средства тепърва ще стартира през 2027 г., а доставката им се очаква през 2028 г. Вече поръчаните 50 електробуса и 75 тролейбуса трябва да пристигнат през второто и третото тримесечие на 2027 г. С други думи, заемът покрива част от нуждите, но не решава проблема с остарелия трамваен парк. За него трябват още средства, които засега не са посочени.
Слабото обществено обсъждане. Публичното обсъждане на заема се проведе на 7 август, по време на ваканцията на СОС. Според „Сега“ залата е била почти празна. За решение, което ще тежи на бюджета до началото на 40-те години, това е тревожно ниска степен на участие. Отговорност за нея носят и институциите, които избират формата и момента на обсъждането.
Числата
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Дълг на Столична община, края на 2025 г. | ≈ 447,2 млн. евро (874,66 млн. лв.) |
| Нов одобрен дълг | до 367 млн. евро (82% от дълга към края на 2025 г.) |
| Част от ЕИБ / от търговска банка | до 183,5 млн. евро / до 183,5 млн. евро |
| Класиране на банките | ОББ 100 т.; Юробанк 94,2 т.; УниКредит 92,5 т. |
| Максимална лихва | 6-месечен EURIBOR + 1,1 пр. п. |
| Предложена лихва от ОББ | не е публикувана |
| Превозни средства / инфраструктура | ≈ 177 млн. евро / ≈ 190 млн. евро |
| Тротоари и достъпна среда | 40 млн. евро |
| Трамваи: нужда до 2030 г. / осигурено финансиране | 90 / около 20 |
| Обслужване на дълга (връх през 2029 г.) / законов лимит | 9,72% / 15% |
Какво казват отговорните
Кметът Васил Терзиев защитава заема с аргумента, че „София има инфраструктурен дефицит, натрупван с десетилетия“. Според него дългосрочното финансиране прави проектите „необратими“, независимо кой ще управлява града след изборите. Заместник-кметът Георги Клисурски посочва, че процедурата е първата открита конкурентна процедура на общината за такъв заем от 2006 г. Той твърди и че условията са по-добри от някои емисии на държавен дълг. Общината подчертава, че парите са само за инвестиции, а не за текущи разходи. По думите на Николов към момента не се планира поскъпване на билета.
Критиките в СОС идват от различни посоки. Карлос Контрера (ВМРО) смята сумата за прекомерна година преди края на мандата и предлага част от разходите, като тези за тротоари, да се оставят за следващото управление. От „Синя София“ определят заема като скрито субсидиране на общинските дружества. „Възраждане“ пита защо се тегли кредит при хронично неизпълнявана капиталова програма. „Спаси София“ подкрепи заема, но възрази срещу включването на текущи разходи за асфалтиране и предупреди за риск от неизпълнение, тъй като усвояването започва в края на мандата. Публична позиция на ОББ за конкретните условия не е открита.
Какво означава това за вас
- Нови превозни средства – но постепенно. Първите 125 електрически превозни средства се очакват през 2027 г., а следващите около 200 – през 2028 г. Повечето линии няма да усетят промяна веднага. Как стоят нещата днес с цените на картите, вижте в нашия наръчник за градския транспорт.
- Повече ремонти на големи булеварди. Строителството на почти два десетки обекта означава години със затворени ленти и обходни маршрути. За хроничните проблеми с трафика вижте анализа ни за транспорта в София.
- Дълг за поне 15 години. Вноските ще се плащат от бъдещите бюджети, които се пълнят и от местните данъци и такси. Това ограничава свободата на следващите управления да финансират други нужди.
- Рискът от оскъпяване е реален. Как общински обекти се оскъпяват по време на ремонт, показахме с примера на Централна гара София.
Какво трябва да се промени
- Пълна публичност на офертите. Лихвената надбавка, таксите, срокът и точките по всеки критерий за трите банки трябва да се публикуват преди гласуването на договора в СОС.
- Единен публичен регистър на обектите. Всеки булевард, сума, изпълнител, срок и процент на усвояване трябва да е на една страница, която се обновява поне на тримесечие. Отчетите на кмета пред комисиите на СОС на всеки три месеца могат да се публикуват в същия формат.
- Сценарии за лихвите. Към договора трябва да има разчет за обслужването на дълга при по-висок EURIBOR, а не само при базово допускане.
- Ясен план за трамваите. Общината трябва да каже откъде ще дойде финансирането за останалите около 70 трамвая до 2030 г.
- Сериозно обществено обсъждане. Решения от такъв мащаб трябва да се обсъждат извън летните ваканции, с онлайн участие и по-широко оповестяване.
Често задавани въпроси
Колко е новият заем на Столична община?
До 367 млн. евро, разделени на две части по 183,5 млн. евро – от Европейската инвестиционна банка и от търговска банка. За търговската част е избрана ОББ, но договорът още не е подписан.
За какво ще бъдат похарчени парите?
Около 177 млн. евро са за автобуси, електробуси, тролейбуси и трамваи, а близо 190 млн. евро – за ремонт и изграждане на булеварди, релсов път и тротоари.
Ще поскъпне ли билетът заради заема?
Според заместник-кмета по транспорта Иван Николов към момента не се планира увеличение на цената на билета. Общината подготвя финансова прогноза за следващите 5–10 години.
Колко е дългът на София?
В края на 2025 г. е около 447,2 млн. евро. При пълно усвояване новият заем добавя до 367 млн. евро, без да се отчитат погасяванията по старите кредити.
Източници
- Столична община – класиране на участниците за заем до 183,5 млн. евро (28.10.2026)
- Столична община – цел за нископодов и климатизиран транспорт до 2030 г. (27.10.2026)
- Economic.bg – ОББ оглави класирането за заема
- Economic.bg – Столична община търси банка за 183,5 млн. евро
- Столица.bg – Столична община избра кредитор
- „Сега“ – София одобри рекорден нов дълг от 367 млн. евро
- „Сега“ – София обсъди в празна зала рекорден заем
- Dir.bg – София поема дълг от 367 млн. евро
- Club Z – СОС даде зелена светлина за рекорден заем
- БНТ – Столична община одобри рекорден дълг
Още анализи по темата вижте в раздела За София.
Снимка: Kyah117 / Wikimedia Commons, CC BY 4.0
