Накратко: Парк „Врана“ е затворен от 10 юли 2025 г. Столичният общински съвет отпусна 991 905 евро еднократно и 841 586 евро годишно за спасяването му, но паркът остава заключен поне до пролетта на 2027 г. Цената на спора между държавата и общината плащат дърветата и жителите на София.
Решението на общинските съветници от 5 ноември изглежда като добра новина: пари, техника и 21 нови служители за един от най-ценните паркове в столицата. Зад цифрите обаче стои по-неудобен въпрос – защо паметник на градинско-парковото изкуство с над 800 вида растения беше оставен почти година без стопанин и колко ще струва това на данъкоплатците.
Какво се случи
На заседанието си на 5 ноември 2026 г. Столичният общински съвет (СОС) одобри доклад на кмета Васил Терзиев за парк „Врана“. Еднократният ресурс е 991 905 евро: 582 873 евро за техника и оборудване и 409 032 евро за аварийно обезопасяване на дърветата. За постоянна поддръжка са предвидени 841 586 евро годишно – 509 249 евро за персонал и 332 337 евро за експлоатация. Общо първата година струва около 1,83 млн. евро.
Паркът минава към общинското предприятие „Паркове и градски градини“, чийто щат расте от 150 на 171 души. Сред новите бройки са ръководител, двама озеленители, двама оператори на автовишка и 16 работници.
Хронологията е важна. Според Mediapool през 2001 г. паркът е предоставен на общината от Симеон Сакскобургготски, но след дългогодишни дела собствеността е окончателно присъдена на държавата. На 10 юли 2025 г. общината се изтегли, предаде ключовете на областната администрация и паркът затвори. Министерският съвет върна управлението на общината с решение от 7 май 2026 г., а приемателните протоколи са подписани едва на 22 юни. Финансирането идва на 5 ноември – близо половин година след решението на правителството.
Къде е проблемът
Първо – цената на безстопанствеността. По данни на общината, цитирани от Clubz, при предишна лесопатологична експертиза във „Врана“ са установени близо 1000 сухи иглолистни дървета. При приемането през юни над две трети от тях все още са били на място. Експертната оценка към доклада до СОС отчита 621 изсъхнали, болни и опасни дървета. Самата община признава, че състоянието на растителността се е влошило значително в периода, в който паркът не е бил стопанисван от нея. С други думи – спорът „чий е паркът“ има конкретна цена в загубени дървета и в аварийни разходи, които сега плаща бюджетът на София.
Второ – поддръжката поскъпва почти три пъти. През 2025 г. тогавашният зам.-кмет по екология заяви, че общината харчи около 600 000 лева (около 307 000 евро) годишно за поддръжка при „сведени до минимум“ дейности. Новият годишен ресурс е 841 586 евро – около 2,7 пъти повече. Част от разликата е оправдана: паркът вече е в много по-лошо състояние, а и минималната поддръжка очевидно не е била достатъчна. Но това повдига въпроса дали ако адекватна грижа беше осигурена навреме, днес щеше да се налага аварийна операция.
Трето – приходите не покриват и малка част от разходите. По данни на общината от 2025 г. постъпленията от билети и събития са били около 150 000 лева (около 77 000 евро) годишно „в най-добрите периоди“. Дори при пълно възстановяване на тези приходи те биха покрили под 10% от новия годишен бюджет. Публичен бизнес план за парка – посещаемост, такси, събития, партньорства – не е представен.
Четвърто – няма публичен график. Общината говори за отваряне „през пролетта на 2027 г.“, но изрично уточнява, че окончателна дата няма. Не е публикуван и дългосрочен план за възстановяване на историческите зони – по думите на общинските експерти инвентаризацията на растителността предстои едва след обезопасяването.
Пето – закъснението между решенията. Фондът „Цар Борис и Царица Йоанна“ заяви публично на 18 август, че паркът „загива“, и твърдеше, че две седмици след среща с кмета никой от общината не е посетил терена. Общината отговори, че още на 11 юни е влязла с над 80 души и е премахнала над 30 опасни дървета. Двете позиции не се изключват, но показват, че между юни и ноември работата е вървяла без одобрен бюджет и без публичен план.
Числата
| Показател | Преди (до юли 2025 г.) | Сега (ноември 2026 г.) |
|---|---|---|
| Годишна поддръжка | ~600 000 лв. (~307 000 €) | 841 586 € (≈2,7 пъти повече) |
| Еднократни разходи | — | 991 905 € (техника 582 873 €, дървета 409 032 €) |
| Приходи от билети и събития | ~150 000 лв. (~77 000 €) годишно | 0 – паркът е затворен |
| Опасни дървета | близо 1000 (предишна експертиза) | 621 (оценка към доклада до СОС) |
| Премахнати опасни дървета | — | над 30 през юни, над 150 към края на октомври |
| Персонал на „Паркове и градски градини“ | 150 щатни бройки | 171 (+21 за „Врана“) |
| Дни без достъп за граждани | 484 дни към 6 ноември 2026 г.; около 20 месеца, ако паркът отвори през пролетта на 2027 г. | |
Изчислено на квадратура, новата годишна издръжка е около 870 евро на декар (при близо 971 декара, които общината поема). За аварийното обезопасяване се падат средно около 660 евро на опасно дърво. Сумите са ориентировъчни и са изчислени от „Искър Нюз“ по данните в доклада до СОС.
Какво казват отговорните
В мотивите към доклада кметът Васил Терзиев описва парка като дендрологичен комплекс с висока природна, историческа и обществена стойност, който изисква постоянна поддръжка, специализирана техника и съобразяване с режима на недвижима културна ценност. Заместник-кметът по околна среда Николай Неделков заяви, че при сегашното темпо паркът ще може да посреща посетители през пролетта на 2027 г.
Според общината по терена работят пет общински структури и над 20 специалисти дневно, като вече са извозени над 450 тона клони и дървесина. Позицията на администрацията е, че паркът ще бъде отворен „едва след като сме сигурни, че растителността е в безопасно състояние“. Публично становище на областната администрация за периода, в който паркът беше без стопанин, не открихме.
Какво означава това за вас
- Разходка във „Врана“ няма да има тази зима. Паркът остава затворен, а най-ранният ориентировъчен срок е пролетта на 2027 г.
- Сметката е от общинския бюджет. Годишните 841 586 евро трябва да бъдат заложени в бюджета на София за 2027 г. – това са пари, които няма да отидат за други зелени площи. Как общината управлява дълга и големите си разходи разглеждахме в анализа за заема на София за 367 млн. евро.
- Рискът по „Цариградско шосе“ остава. Още през 2025 г. Mediapool съобщаваше за дървета от парка, паднали върху булеварда. До пълното обезопасяване шофьорите и пешеходците край оградата трябва да са внимателни при вятър.
- Можете да следите и да питате. Решенията на СОС са публични, а гражданите могат да изискват информация по Закона за достъп до обществена информация. Още полезни контакти има в нашия раздел за София.
Какво трябва да се промени
- Публичен план с дати. Общината да публикува график по етапи – обезопасяване, частично отваряне на главните алеи, възстановяване на езерата и оранжериите – с отговорни звена.
- Тримесечен отчет за дърветата. Колко дървета са премахнати, колко са засадени и колко са спасени, с карта на парка. Така 409 032 евро за аварийни дейности ще бъдат проследими.
- Поетапно отваряне. Безопасните зони около двореца и централната алея могат да се отворят по-рано, вместо целият парк да чака общ срок.
- Бизнес план и прозрачни приходи. Публични данни за посещаемост, билети и събития, както и правила за ползване на парка за мероприятия.
- Ясен договор между държавата и общината. Безвъзмездното управление трябва да има дългосрочна рамка, така че следващ спор за компетентност да не затвори парка отново. Подобни въпроси за общинска и държавна собственост поставихме и в текста за Слънчевата алея.
Често задавани въпроси
Кога ще отвори парк „Врана“?
Окончателна дата няма. Столична община посочва пролетта на 2027 г. като ориентировъчен срок, ако обезопасяването продължи със сегашното темпо.
Защо парк „Врана“ е затворен?
Паркът затвори на 10 юли 2025 г., когато общината се оттегли от управлението му заради спор с държавата, която е собственик. Управлението беше върнато на общината с решение на Министерския съвет от 7 май 2026 г., но заради стотиците опасни дървета паркът все още не е безопасен за посетители.
Колко пари отпусна Столична община за парк „Врана“?
991 905 евро еднократно за техника и аварийно обезопасяване и 841 586 евро годишно за поддръжка – общо около 1,83 млн. евро за първата година.
Чий е парк „Врана“?
Паркът е публична държавна собственост. Столична община го управлява безвъзмездно по решение на Министерския съвет, а стопанисването му е възложено на общинското предприятие „Паркове и градски градини“.
Източници
- Столица.bg: С близо 1 млн. евро Столична община ще спасява парк „Врана“ (05.11.2026)
- БТА: Осигуряването на близо 2 млн. евро за парк „Врана“ предлага кметът на София на Столичния общински съвет (03.11.2026)
- Столица.bg: 5 общински фирми работят по възстановяването на „Врана“, над 20 специалисти са на терен (24.10.2026)
- Clubz: Парк „Врана“ остава затворен, има над 600 опасни дървета (20.08.2026)
- Mediapool: Паркът „Врана“ затвори, общината се изтегли от него (10.07.2025)
Снимка: Мирослав Василев / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
